Безмълвна самота

3.02.2011 г., 16:53 ч.

Поезия

737 0 2

Залезе слънце във прозореца.

Денят изтече в моя дом.

Търкулна сенките по пода в нас.

Минутите си взеха дан.

Луна надничаща от горе

изпрати бледа светлина.

Поканих тази безметежница -

нощта красива, у дома.

Сбогувах се секунда след секунда

със всеки миг в душата си едва,

и мразех и обичах тaзи срещa

със пустата безмълвна самота.

* * *

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.