Безмълвна самота

3 feb 2011, 16:53

Poesía

764 0 2

Залезе слънце във прозореца.

Денят изтече в моя дом.

Търкулна сенките по пода в нас.

Минутите си взеха дан.

Луна надничаща от горе

изпрати бледа светлина.

Поканих тази безметежница -

нощта красива, у дома.

Сбогувах се секунда след секунда

със всеки миг в душата си едва,

и мразех и обичах тaзи срещa

със пустата безмълвна самота.

* * *

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.