Безсъници

May 27, 2007, 10:33 AM

Poetry

664 0 8

Безсъници
Аз пия от росата натъжена,
защото мисълта ми няма брод.
Заспива пак луната уморена
за този не, за друг живот.
А слънцето в каляска бяла
прокарва своите дири по небето,
дано от утре пак съм цяла,
дано се съхрани в мен детето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Безсъници

Want to read more?

Random works