merigold (Мери)
270 2640
27 мая 2007 г., 10:33

Безсъници 

  Поэзия
621 0 8
 


 

Безсъници

Аз пия от росата натъжена,

защото мисълта ми няма брод.

Заспива пак луната уморена

за този не, за друг живот.

А слънцето в каляска бяла

прокарва своите дири  по небето,

дано от утре пак съм цяла,

дано се съхрани в мен детето.

© Мери Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??