Безсъници

27 may 2007, 10:33

Poesía

662 0 8

Безсъници
Аз пия от росата натъжена,
защото мисълта ми няма брод.
Заспива пак луната уморена
за този не, за друг живот.
А слънцето в каляска бяла
прокарва своите дири по небето,
дано от утре пак съм цяла,
дано се съхрани в мен детето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безсъници

Искате да прочетете повече?

Propuestas