Безсъници
Аз пия от росата натъжена,
защото мисълта ми няма брод.
Заспива пак луната уморена
за този не, за друг живот.
А слънцето в каляска бяла
прокарва своите дири по небето,
дано от утре пак съм цяла,
дано се съхрани в мен детето.
© Мери Всички права запазени