Безсъници

27.05.2007 г., 10:33 ч.

Поезия

665 0 8

Безсъници
Аз пия от росата натъжена,
защото мисълта ми няма брод.
Заспива пак луната уморена
за този не, за друг живот.
А слънцето в каляска бяла
прокарва своите дири по небето,
дано от утре пак съм цяла,
дано се съхрани в мен детето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безсъници

Искате да прочетете повече?

Предложения