автор-Nicky (Николай Николов)
22 46
Jun 23, 2020, 7:37 AM

Битие 

  Poetry » Phylosophy
741 3 3

Като капчица дъжд по стъклото,

като есенна шумка в гората,

се отрони без звук Съществото

и докосна с почуда земята.

 

А животът е кратичка песен,

трае колкото дъжд да попие.

Или жълто листо, пило есен,

докато до дървото изгние.

 

Съществото запретна ръкави

и живота си в песен превърна.

А когато да диша престане,

ще попие и... пак ще се върне.

© Николай Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??