автор-Nicky (Николай Николов)
22 46
23.06.2020 г., 7:37 ч.

Битие 

  Поезия » Философска
739 3 3

Като капчица дъжд по стъклото,

като есенна шумка в гората,

се отрони без звук Съществото

и докосна с почуда земята.

 

А животът е кратичка песен,

трае колкото дъжд да попие.

Или жълто листо, пило есен,

докато до дървото изгние.

 

Съществото запретна ръкави

и живота си в песен превърна.

А когато да диша престане,

ще попие и... пак ще се върне.

© Николай Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??