Като капчица дъжд по стъклото,
като есенна шумка в гората,
се отрони без звук Съществото
и докосна с почуда земята.
А животът е кратичка песен,
трае колкото дъжд да попие.
Или жълто листо, пило есен,
докато до дървото изгние.
Съществото запретна ръкави
и живота си в песен превърна.
А когато да диша престане,
ще попие и... пак ще се върне.