Битие

23 июн. 2020 г., 07:37

Поэзия » Философская

740 3 3

Като капчица дъжд по стъклото,

като есенна шумка в гората,

се отрони без звук Съществото

и докосна с почуда земята.

А животът е кратичка песен,

трае колкото дъжд да попие.

Или жълто листо, пило есен,

докато до дървото изгние.

Съществото запретна ръкави

и живота си в песен превърна.

А когато да диша престане,

ще попие и... пак ще се върне.