23 jun 2020, 7:37

Битие 

  Poesía » Filosófica
738 3 3

Като капчица дъжд по стъклото,

като есенна шумка в гората,

се отрони без звук Съществото

и докосна с почуда земята.

 

А животът е кратичка песен,

трае колкото дъжд да попие.

Или жълто листо, пило есен,

докато до дървото изгние.

 

Съществото запретна ръкави

и живота си в песен превърна.

А когато да диша престане,

ще попие и... пак ще се върне.

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??