Nov 15, 2008, 10:53 AM

Чуваш ли тишината, шумоленето е в съзнанието 

  Poetry » Phylosophy
697 0 12
Вятър напластява мисли неясни
в бръчки дълбоки, с ключ шумолящ.
Нощ сияе, синкав мрак ни зарастила
тъжен шепот на листи не заспиващи.
Нощ, по-хубава от ден прекрасен,
плъзга тя баналност под краката ни,
боси и мълчаливо тъжни сме сякаш,
звуци недочули, а тишина ни стряска.
И от части се сглобяваме във цяло,
и енергия попиваме с виталност.
Миг дълбае в трепет светлосянка,
в слух разкошен, в тишина живяна.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??