15.11.2008 г., 10:53 ч.
Чуваш ли тишината, шумоленето е в съзнанието
Вятър напластява мисли неясни
в бръчки дълбоки, с ключ шумолящ.
Нощ сияе, синкав мрак ни зарастила
тъжен шепот на листи не заспиващи.
Нощ, по-хубава от ден прекрасен,
плъзга тя баналност под краката ни,
боси и мълчаливо тъжни сме сякаш,
звуци недочули, а тишина ни стряска.
И от части се сглобяваме във цяло,
и енергия попиваме с виталност.
Миг дълбае в трепет светлосянка,
в слух разкошен, в тишина живяна.
в бръчки дълбоки, с ключ шумолящ.
Нощ сияе, синкав мрак ни зарастила
тъжен шепот на листи не заспиващи.
Нощ, по-хубава от ден прекрасен,
плъзга тя баналност под краката ни,
боси и мълчаливо тъжни сме сякаш,
звуци недочули, а тишина ни стряска.
И от части се сглобяваме във цяло,
и енергия попиваме с виталност.
Миг дълбае в трепет светлосянка,
в слух разкошен, в тишина живяна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мариола Томова Всички права запазени
Предложения
-
-
Валя ли дъжд? Пръстта ли беше жадна? – луната блесна с капа на монах. Стените ми поддадоха – пропадн...
-
Днес се събудих до теб, любими... Днес се събудих до теб, любими... в чувството на този поглед, в до...
-
Мръзнат нозете ми, лед са ръцете ми, минуси пълнят сърцето Зима е. Свиква се. Гледам врабчетата – вс...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
