15 nov 2008, 10:53

Чуваш ли тишината, шумоленето е в съзнанието 

  Poesía » Filosófica
695 0 12
Вятър напластява мисли неясни
в бръчки дълбоки, с ключ шумолящ.
Нощ сияе, синкав мрак ни зарастила
тъжен шепот на листи не заспиващи.
Нощ, по-хубава от ден прекрасен,
плъзга тя баналност под краката ни,
боси и мълчаливо тъжни сме сякаш,
звуци недочули, а тишина ни стряска.
И от части се сглобяваме във цяло,
и енергия попиваме с виталност.
Миг дълбае в трепет светлосянка,
в слух разкошен, в тишина живяна.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??