Вятър напластява мисли неясни в бръчки дълбоки, с ключ шумолящ. Нощ сияе, синкав мрак ни зарастила тъжен шепот на листи не заспиващи. Нощ, по-хубава от ден прекрасен, плъзга тя баналност под краката ни, боси и мълчаливо тъжни сме сякаш, звуци недочули, а тишина ни стряска. И от части се сглобяваме във цяло, и енергия попиваме с виталност. Миг дълбае в трепет светлосянка, в слух разкошен, в тишина живяна.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.