Nov 20, 2018, 10:31 AM

Дано дочакам 

  Poetry
442 5 12

 

Разумна съм до мозъка на костите,

въпроси отговори вече не задавам.

На залеза червен посрещам гостите

и с тишината си лечебна ги гощавам.

 

Изцеждаха нелепи оправдания,

дълбаха, дялкаха, прорязваха душата.

Размиха се в неясни очертания

и тихо споменът ги пусна по водата.

 

Заметнах рамена. Приседнах до реката

да побленувам, да се моля, да побдя.

И зареди се черна, сива и позната...

дано дочакам снежнобялата вода.

 

© Светличка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??