20.11.2018 г., 10:31 ч.

Дано дочакам 

  Поезия
441 5 12

 

Разумна съм до мозъка на костите,

въпроси отговори вече не задавам.

На залеза червен посрещам гостите

и с тишината си лечебна ги гощавам.

 

Изцеждаха нелепи оправдания,

дълбаха, дялкаха, прорязваха душата.

Размиха се в неясни очертания

и тихо споменът ги пусна по водата.

 

Заметнах рамена. Приседнах до реката

да побленувам, да се моля, да побдя.

И зареди се черна, сива и позната...

дано дочакам снежнобялата вода.

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??