Разумна съм до мозъка на костите,
въпроси отговори вече не задавам.
На залеза червен посрещам гостите
и с тишината си лечебна ги гощавам.
Изцеждаха нелепи оправдания,
дълбаха, дялкаха, прорязваха душата.
Размиха се в неясни очертания
и тихо споменът ги пусна по водата.
Заметнах рамена. Приседнах до реката
да побленувам, да се моля, да побдя.
И зареди се черна, сива и позната...
дано дочакам снежнобялата вода.