20 nov 2018, 10:31

Дано дочакам 

  Poesía
447 5 12

 

Разумна съм до мозъка на костите,

въпроси отговори вече не задавам.

На залеза червен посрещам гостите

и с тишината си лечебна ги гощавам.

 

Изцеждаха нелепи оправдания,

дълбаха, дялкаха, прорязваха душата.

Размиха се в неясни очертания

и тихо споменът ги пусна по водата.

 

Заметнах рамена. Приседнах до реката

да побленувам, да се моля, да побдя.

И зареди се черна, сива и позната...

дано дочакам снежнобялата вода.

 

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??