May 9, 2013, 11:03 PM

Детство 

  Poetry » For kids
641 0 2

Стоя в стаята си аз... и през прозореца се взирам в този час.

През малкия прозорец тих спомени далечни аз открих!

Помня как на люлка се люляхме, падахме

и се смяхме!

Помня шумната игра, а после във легла!

За миг отнасям се сега, но връщам се отново в тази скучна, сива сивота!

Един въпрос в главата ми стои –

Защо пораснахме така, кажи?


Защо детството отиде си?!


© Данчо Григоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??