Детство

9.05.2013 г., 23:03 ч.

Поезия » За деца

665 0 2

Стоя в стаята си аз... и през прозореца се взирам в този час.

През малкия прозорец тих спомени далечни аз открих!

Помня как на люлка се люляхме, падахме

и се смяхме!

Помня шумната игра, а после във легла!

За миг отнасям се сега, но връщам се отново в тази скучна, сива сивота!

Един въпрос в главата ми стои –

Защо пораснахме така, кажи?

Защо детството отиде си?!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.