9 мая 2013 г., 23:03

Детство 

  Поэзия » Для детей
669 0 2

Стоя в стаята си аз... и през прозореца се взирам в този час.

През малкия прозорец тих спомени далечни аз открих!

Помня как на люлка се люляхме, падахме

и се смяхме!

Помня шумната игра, а после във легла!

За миг отнасям се сега, но връщам се отново в тази скучна, сива сивота!

Един въпрос в главата ми стои –

Защо пораснахме така, кажи?


Защо детството отиде си?!


© Данчо Григоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??