...........
Затварям очи... докосва вятърът лицето ми,
той знае как да ми говори...
и пътя знае, към сърцето ми,
единствено със него то не спори.
Тогава си жива... повече от всякога,
по-жива от цялата истина...
Ти владееш юздите на вятъра,
затова и до лудост си искана.
Връхлиташ с коси разпилени
в кехлибарено-медни къдрици...
Посяваш надежди до грях оцветени, ...