10 ago 2014, 19:18  

......... 

  Poesía
651 0 1

 

...........

 

 

 

 

Затварям очи... докосва вятърът лицето ми,

той знае как да ми говори...

и пътя знае, към сърцето ми,

единствено със него то не спори.

 

Тогава си жива... повече от всякога,

по-жива от цялата истина...

Ти владееш юздите на вятъра,

затова и до лудост си искана.

 

Връхлиташ с коси разпилени

в кехлибарено-медни къдрици...

Посяваш надежди до грях оцветени,

предричали древните жрици...

 

В очите ти мълнии светят,

усмихват преди да убият,

с гласа ти камбаните пеят,

преди вечността да отпият...

 

Накрая си бяла престъпно красива,

в рокля от снежна коприна...

Непорочно зачатие в образ на Дива,

кой ще посмее смеха ти да има...

 

Не питам защо си такава,

"защото" е сякаш присъда

за всичко "безумно", за стъпки в жарава,

които ме правят да бъда...

 

Затова ще ти напиша песен,

по-силна от вкуса на времето,

за нея светът ще е тесен,

на кой му пука, Ти ще си на стремето!

© Петър Трифонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Не питам защо си такава,

    "защото" е сякаш присъда

    за всичко "безумно", за стъпки в жарава,

    които ме правят да бъда..."


    Не питай!Защото не отговор трябва
    да бъдеш щастлив или тъжен.
    Тя(музата)чувства почти не показва,
    но всеки куплет е оръжие,
    което те пази, което за тебе
    натрупва богатства от мъдрост.
    въпросите само създават мишени,
    светът е пораснал със дързост...
Propuestas
: ??:??