...........

Затварям очи... докосва вятърът лицето ми,

той знае как да ми говори...

и пътя знае, към сърцето ми,

единствено със него то не спори.

Тогава си жива... повече от всякога,

по-жива от цялата истина...

Ти владееш юздите на вятъра,

затова и до лудост си искана.

Връхлиташ с коси разпилени

в кехлибарено-медни къдрици...

Посяваш надежди до грях оцветени,

предричали древните жрици...

В очите ти мълнии светят,

усмихват преди да убият,

с гласа ти камбаните пеят,

преди вечността да отпият...

Накрая си бяла престъпно красива,

в рокля от снежна коприна...

Непорочно зачатие в образ на Дива,

кой ще посмее смеха ти да има...

Не питам защо си такава,

"защото" е сякаш присъда

за всичко "безумно", за стъпки в жарава,

които ме правят да бъда...

Затова ще ти напиша песен,

по-силна от вкуса на времето,

за нея светът ще е тесен,

на кой му пука, Ти ще си на стремето!