manuela822000 (Мануела Бъчварова)
217 398
Mar 8, 2017, 4:45 PM

Докато 

  Poetry » Love
1602 6 9

Да те обичам тихичко, без думи -

такава ми е, може би, съдбата.

И в белите ми нощи, новолунни,

душата ми сиротна да те чака.

 

В съня си да те срещам и прегръщам.

Да те докосвам, чувствам, да те имам.

А с изгрева в деня да се завръщам -

отново любовта си да прикривам.

 

И в друг живот навярно ще ни бъде -

ръка в ръка, очи в очи, двама...

И докато сънят красив се сбъдне,

обичам те - безмълвна, тиха, няма.

© Мануела Бъчварова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??