manuela822000 (Мануела Бъчварова)
217 398
8.03.2017 г., 16:45 ч.

Докато 

  Поезия » Любовна
1601 6 9

Да те обичам тихичко, без думи -

такава ми е, може би, съдбата.

И в белите ми нощи, новолунни,

душата ми сиротна да те чака.

 

В съня си да те срещам и прегръщам.

Да те докосвам, чувствам, да те имам.

А с изгрева в деня да се завръщам -

отново любовта си да прикривам.

 

И в друг живот навярно ще ни бъде -

ръка в ръка, очи в очи, двама...

И докато сънят красив се сбъдне,

обичам те - безмълвна, тиха, няма.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??