Да те обичам тихичко, без думи -
такава ми е, може би, съдбата.
И в белите ми нощи, новолунни,
душата ми сиротна да те чака.
В съня си да те срещам и прегръщам.
Да те докосвам, чувствам, да те имам.
А с изгрева в деня да се завръщам -
отново любовта си да прикривам.
И в друг живот навярно ще ни бъде -
ръка в ръка, очи в очи, двама...
И докато сънят красив се сбъдне,
обичам те - безмълвна, тиха, няма.