manuela822000 (Мануела Бъчварова)
217 398
8 mar 2017, 16:45

Докато 

  Poesía » De amor
1603 6 9

Да те обичам тихичко, без думи -

такава ми е, може би, съдбата.

И в белите ми нощи, новолунни,

душата ми сиротна да те чака.

 

В съня си да те срещам и прегръщам.

Да те докосвам, чувствам, да те имам.

А с изгрева в деня да се завръщам -

отново любовта си да прикривам.

 

И в друг живот навярно ще ни бъде -

ръка в ръка, очи в очи, двама...

И докато сънят красив се сбъдне,

обичам те - безмълвна, тиха, няма.

© Мануела Бъчварова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??