Душата ми смирено онемя

Nov 4, 2008, 9:01 PM

Poetry

747 0 10

Какво ли мога повече да кажа?
Душата ми смирено онемя.
Очи свалих надолу към паважа
и с тиха вяра
Господа зовях...
Минаваха лицата
от екрана -
известни,
овластени
с тежина,
а някъде оттатък тротоара
едно дете ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Душата ми смирено онемя

Want to read more?

Random works