4 nov 2008, 21:01

Душата ми смирено онемя 

  Poesía
753 0 10
Какво ли мога повече да кажа?
Душата ми смирено онемя.
Очи свалих надолу към паважа
и с тиха вяра
Господа зовях...
Минаваха лицата
от екрана -
известни,
овластени
с тежина,
а някъде оттатък тротоара
едно дете ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??