4 nov 2008, 21:01

Душата ми смирено онемя 

  Poesía
702 0 10
 

Какво ли мога повече да кажа?

Душата ми смирено онемя.

Очи свалих надолу към паважа

и  с тиха вяра

Господа зовях...

Минаваха лицата

от екрана -

известни,

овластени

с тежина,

а някъде оттатък тротоара

едно дете

протягаше ръка...

А храмът беше празен

откъм хора.

Свещеникът раздаваше

Любов,

но ние я очакваме

на двора,

пред църквата,

във светския живот...

Раздаваше

служителят на Бога

Спасение,

Надежда,

Топлина,

но храмът беше празен

откъм хора...

 

Душата ми смирено онемя...

 

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??