Душата ми смирено онемя

4 нояб. 2008 г., 21:01

Поэзия

746 0 10

Какво ли мога повече да кажа?
Душата ми смирено онемя.
Очи свалих надолу към паважа
и с тиха вяра
Господа зовях...
Минаваха лицата
от екрана -
известни,
овластени
с тежина,
а някъде оттатък тротоара
едно дете ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Душата ми смирено онемя

Искате да прочетете повече?

Предложения