Aug 24, 2016, 12:02 AM

Дъх 

  Poetry » Love
678 0 5

Следобедът ухае на смокини,

предчувствия и ябълков нектар.

Залутан лъч във песъчливи дипли,

задъхан на перваза ми е спрял.

 

Часовникът е строг, надежден стража.

Неумолим, отмерва всеки глъхнещ звук.

И птиците-изпуснати едва дихания,

намират към душите ни пролука.

 

Минават хора, някой кърти цигли...

Потропва с ток нетърпелив денят

по прашните павета и комини.

А зад пердетата часът е спрял на пет.

 

© Петина Цветанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??