24 авг. 2016 г., 00:02

Дъх 

  Поэзия » Любовная
680 0 5

Следобедът ухае на смокини,

предчувствия и ябълков нектар.

Залутан лъч във песъчливи дипли,

задъхан на перваза ми е спрял.

 

Часовникът е строг, надежден стража.

Неумолим, отмерва всеки глъхнещ звук.

И птиците-изпуснати едва дихания,

намират към душите ни пролука.

 

Минават хора, някой кърти цигли...

Потропва с ток нетърпелив денят

по прашните павета и комини.

А зад пердетата часът е спрял на пет.

 

© Петина Цветанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??