24 авг. 2016 г., 00:02

Дъх 

  Поэзия » Любовная
770 0 5
Следобедът ухае на смокини,
предчувствия и ябълков нектар.
Залутан лъч във песъчливи дипли,
задъхан на перваза ми е спрял.
Часовникът е строг, надежден стража.
Неумолим, отмерва всеки глъхнещ звук.
И птиците-изпуснати едва дихания,
намират към душите ни пролука.
Минават хора, някой кърти цигли...
Потропва с ток нетърпелив денят
по прашните павета и комини.
А зад пердетата часът е спрял на пет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петина Цветанова Все права защищены

Предложения
: ??:??