24.08.2016 г., 0:02 ч.

Дъх 

  Поезия » Любовна
681 0 5

Следобедът ухае на смокини,

предчувствия и ябълков нектар.

Залутан лъч във песъчливи дипли,

задъхан на перваза ми е спрял.

 

Часовникът е строг, надежден стража.

Неумолим, отмерва всеки глъхнещ звук.

И птиците-изпуснати едва дихания,

намират към душите ни пролука.

 

Минават хора, някой кърти цигли...

Потропва с ток нетърпелив денят

по прашните павета и комини.

А зад пердетата часът е спрял на пет.

 

© Петина Цветанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??