24 ago 2016, 0:02

Дъх 

  Poesía » De amor
682 0 5

Следобедът ухае на смокини,

предчувствия и ябълков нектар.

Залутан лъч във песъчливи дипли,

задъхан на перваза ми е спрял.

 

Часовникът е строг, надежден стража.

Неумолим, отмерва всеки глъхнещ звук.

И птиците-изпуснати едва дихания,

намират към душите ни пролука.

 

Минават хора, някой кърти цигли...

Потропва с ток нетърпелив денят

по прашните павета и комини.

А зад пердетата часът е спрял на пет.

 

© Петина Цветанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??