Влажно се мръщят паветата сиви
и разменят с чадъри погледи дръзки
и бързат над тях, с носове сополиви,
безброй минувачи с развързани връзки.
И с блясък в очите, от фенерите нощни,
в душите със болка от спомени вели,
замислени, правят те планове сложни
за свойте съдби и за дните си бели.
А мълниите бият се горе назъбени
и сякаш покриват града с уродливост
и мрачно там облаци, вечно отрудени,
закриват звездите с черна ревнивост. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up