6 sept 2009, 10:37

Дъжд 

  Poesía » Otra
712 0 8

 

 



Влажно се мръщят паветата сиви
и разменят с чадъри погледи дръзки
и бързат над тях, с носове сополиви,
безброй минувачи с развързани връзки.

И с блясък в очите, от фенерите нощни,
в душите със болка от спомени вели,
замислени, правят те планове сложни
за свойте съдби и за дните си бели.

А мълниите бият се горе назъбени
и сякаш покриват града с уродливост
и мрачно там облаци, вечно отрудени,
закриват звездите с черна ревнивост.

И бързат с града сълзите небесни -
надолу към свойта забрава без вест,
и падат със тях и беззвучните песни
на космично-вековната слава и чест.

И влажни заспиват паветата сиви
и с тях се прозяват във кал тротоари 
и минават по тях мунувачи сънливи
и тайно ги следват каналните пари...

 

 

 

 

 

2006 г.

 

 

 

 

 

 

© Александър Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Незабравимо!!!
    Дъждът е чистота,свобода,носталгия за незабравими моменти.
  • Обичам дъжда Хубав стих!
  • Пишеш чудесно и много въздействащо!
  • Първата строфа създава много жива картина. Тя е най-искрена и разкрива нестандартен поглед към ситуацията. Поздрав за нея!
  • Ееееееееееееееееееееееееее !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1
    Абсолютен разкош е този стих!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1
    СТРАХОТЕЕЕЕН!!!
    Толкова много казано и по такъв оригинален и самобитен начин...
    Ей, талантливко, ама наистина си много талантлив!!!!!
    Това беше страхотното начало на деня ми!
    БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
  • Браво!Много хубав стих!Поздравления!
  • Хубаво е!
  • поздрав
Propuestas
: ??:??