Дъжд
Влажно се мръщят паветата сиви
и разменят с чадъри погледи дръзки
и бързат над тях, с носове сополиви,
безброй минувачи с развързани връзки.
И с блясък в очите, от фенерите нощни,
в душите със болка от спомени вели,
замислени, правят те планове сложни
за свойте съдби и за дните си бели.
А мълниите бият се горе назъбени
и сякаш покриват града с уродливост
и мрачно там облаци, вечно отрудени,
закриват звездите с черна ревнивост.
И бързат с града сълзите небесни -
надолу към свойта забрава без вест,
и падат със тях и беззвучните песни
на космично-вековната слава и чест.
И влажни заспиват паветата сиви
и с тях се прозяват във кал тротоари
и минават по тях мунувачи сънливи
и тайно ги следват каналните пари...
2006 г.
© Александър Тодоров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Обичам дъжда
Хубав стих! -
Пишеш чудесно и много въздействащо!
-
Първата строфа създава много жива картина. Тя е най-искрена и разкрива нестандартен поглед към ситуацията. Поздрав за нея!
-
Ееееееееееееееееееееееееее !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1
Абсолютен разкош е този стих!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1
СТРАХОТЕЕЕЕН!!!
Толкова много казано и по такъв оригинален и самобитен начин...
Ей, талантливко, ама наистина си много талантлив!!!!!
Това беше страхотното начало на деня ми!
БЛАГОДАРЯ ТИ!!! -
Браво!Много хубав стих!Поздравления!
-
Хубаво е!
-
поздрав
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Дъждът е чистота,свобода,носталгия за незабравими моменти.