Здравей, скъпа Есен.
Признавам, не те чаках с нетърпение.
Нямам сили да те посрещна с песен.
В душата ми ще се опитам да задържа Лятото още малко, безсъмнение.
Мигнах и ето годината почти измина..
На няколко пъти съвсем да се срина.
Някакси успях да се съхраня, но от месеци си вечерям всяка вечер със Самотата.
Вече ми допада и горчивия вкус в устата.
Време е да престана да очаквам и да вярвам, че голямата ми Любов е някъде там.
Колко разочарования трябва да се изтърпят, за да дойде, просто питам..
Аз се изморих.
Не вярвам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up