Здравей, скъпа Есен.
Признавам, не те чаках с нетърпение.
Нямам сили да те посрещна с песен.
В душата ми ще се опитам да задържа Лятото още малко, безсъмнение.
Мигнах и ето годината почти измина..
На няколко пъти съвсем да се срина.
Някакси успях да се съхраня, но от месеци си вечерям всяка вечер със Самотата.
Вече ми допада и горчивия вкус в устата.
Време е да престана да очаквам и да вярвам, че голямата ми Любов е някъде там.
Колко разочарования трябва да се изтърпят, за да дойде, просто питам..
Аз се изморих.
Не вярвам. ...