Здравей, скъпа Есен.

Признавам, не те чаках с нетърпение.

Нямам сили да те посрещна с песен.

В душата ми ще се опитам да задържа Лятото още малко, безсъмнение.

Мигнах и ето годината почти измина..

На няколко пъти съвсем да се срина.

Някакси успях да се съхраня, но от месеци си вечерям всяка вечер със Самотата.

Вече ми допада и горчивия вкус в устата.

Време е да престана да очаквам и да вярвам, че голямата ми Любов е някъде там.

Колко разочарования трябва да се изтърпят, за да дойде, просто питам..

Аз се изморих.

Не вярвам.

А пък и достатъчно се борих.

Сигурна съм, че на никой не му трябвам.

И това е, няма я, просто я няма.

Не ме чака.

Няма да тичаме към залеза двама.

И няма да разбера смисъла на брака.

Най-вероятно Купидон ми е загубил адреса.

В повече ми дойде днеска стреса.

От някогащните ми мечти няма и помен.

Каня те на вечеря, скъпа Есен, ще бъдем само трите, а виното ще е от мен.