Здравей, скъпа Есен.
Признавам, не те чаках с нетърпение.
Нямам сили да те посрещна с песен.
В душата ми ще се опитам да задържа Лятото още малко, безсъмнение.
Мигнах и ето годината почти измина..
На няколко пъти съвсем да се срина.
Някакси успях да се съхраня, но от месеци си вечерям всяка вечер със Самотата.
Вече ми допада и горчивия вкус в устата.
Време е да престана да очаквам и да вярвам, че голямата ми Любов е някъде там.
Колко разочарования трябва да се изтърпят, за да дойде, просто питам..
Аз се изморих.
Не вярвам.
А пък и достатъчно се борих.
Сигурна съм, че на никой не му трябвам.
И това е, няма я, просто я няма.
Не ме чака.
Няма да тичаме към залеза двама.
И няма да разбера смисъла на брака.
Най-вероятно Купидон ми е загубил адреса.
В повече ми дойде днеска стреса.
От някогащните ми мечти няма и помен.
Каня те на вечеря, скъпа Есен, ще бъдем само трите, а виното ще е от мен.
© Мария Томова Всички права запазени