Есенен акростих

Oct 22, 2009, 2:16 PM

Poetry » Landscape

749 0 5

Синевата на небето
утаена е в сумрак.
Тръпне и горчи кафето.
Рано е за слънце пак.
Есен е сега за двама.
Шарена е заранта -
носталгична, тъжна гама
обикаля в цвят света...
Като две листа отронени
аз и ти горчим с кафето,
фъфлят облаци картонени -
ежат ни се, общо взето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Есенен акростих

Want to read more?

Random works