Есенен акростих

22.10.2009 г., 14:16 ч.

Поезия » Пейзажна

748 0 5

Синевата на небето
утаена е в сумрак.
Тръпне и горчи кафето.
Рано е за слънце пак.
Есен е сега за двама.
Шарена е заранта -
носталгична, тъжна гама
обикаля в цвят света...
Като две листа отронени
аз и ти горчим с кафето,
фъфлят облаци картонени -
ежат ни се, общо взето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Есенен акростих

Искате да прочетете повече?

Предложения