22 oct 2009, 14:16

Есенен акростих 

  Poesía » Del paisaje
701 0 5

Синевата на небето
утаена е в сумрак.
Тръпне и горчи кафето.
Рано е за слънце пак.
Есен е сега за двама.
Шарена е заранта -
носталгична, тъжна гама
обикаля в цвят света...
Като две листа отронени
аз и ти горчим с кафето,
фъфлят облаци картонени -
ежат ни се, общо взето...

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??