22 окт. 2009 г., 14:16

Есенен акростих 

  Поэзия » Пейзажная
703 0 5

Синевата на небето
утаена е в сумрак.
Тръпне и горчи кафето.
Рано е за слънце пак.
Есен е сега за двама.
Шарена е заранта -
носталгична, тъжна гама
обикаля в цвят света...
Като две листа отронени
аз и ти горчим с кафето,
фъфлят облаци картонени -
ежат ни се, общо взето...

© Хриси Саръова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??