дупка, а в нея газирано:

от твоето и моето ‘защо’

мехурчета на автостоп

за никъде

умират, въздух, защо?

------------

под тънките си пръсти скрих пролука:

през нея влизат мравките на времето

частите ми разглобени

разнасят

ъгъл по ъгъл

стоически

сякаш могат да ме съберат

до мисъл, до отключване на пръсти.

--------

носиш фрактури и не поправяш

нанесеното

то не боли

то чака

бави се до уродливост

за да знаеш мястото си в равнината –

грапав контур частно

колкото и да се проектирам

виждам се асиметричен

на скицата ти

върху смачкана салфетка

ароматизирана, пригладена

защо е бяла?

------------

под стъпките им

долу

долу

искаме, а няма въздух

подпочвени

някога

отгоре

дефилирахме и ние

в траурен плат, а беше лято.