дупка, а в нея газирано:
от твоето и моето ‘защо’
мехурчета на автостоп
за никъде
умират, въздух, защо?
------------
под тънките си пръсти скрих пролука:
през нея влизат мравките на времето
частите ми разглобени
разнасят
ъгъл по ъгъл
стоически ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse