5 сент. 2009 г., 14:10

Фрактури 

  Поэзия
651 0 1
дупка, а в нея газирано:
от твоето и моето ‘защо’
мехурчета на автостоп
за никъде
умират, въздух, защо?
------------
под тънките си пръсти скрих пролука:
през нея влизат мравките на времето
частите ми разглобени
разнасят
ъгъл по ъгъл
стоически ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деймиън Все права защищены

Предложения
  • Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...

Ещё произведения »