Все по-трудно редя стиховете...
Гласът на сърцето ми е празен..
Душата - уморена е отдавна!
Не търся и не моля аз за щастие!
Предпочитам в мрака да остана!
Изтривам и зачерквам всичко!
Затова недей наднича!?
Не ще откриеш нищо.
Там е пусто, празно, безнадеждно...
Пристан търсил си
във трудните си дни,
жаден за ласки и утеха. ...