Гласът на сърцето

22 nov 2011, 21:06

Poesía » Otra

866 0 5

Все по-трудно редя стиховете...
Гласът на сърцето ми е празен..
Душата - уморена е отдавна!
Не търся и не моля аз за щастие!
Предпочитам в мрака да остана!
Изтривам и зачерквам всичко!
Затова недей наднича!?
Не ще откриеш нищо.
Там е пусто, празно, безнадеждно...

Пристан търсил си
във трудните си дни,
жаден за ласки и утеха.

А душата ми превърна я във пепел,
неспособна да копнее и обича.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

swestan (Светла Стоименова)

2011-11-24T21:33:54+02:00

Ей, човек открива любовта, когато най малко очаква.
Усмихни се и гледай напред!
purko59 (Ангел Веселинов)

2011-11-24T14:49:10+02:00

Недей така, де! Хубаво момиче - пък плаче... Я, се усмихни! Виж се сега! Нали си по-хубава?
cvqt (Цеца Тодорова)

2011-11-24T06:47:36+02:00

БЛАГОДАРЯ ВИ! ДАНО Я ОТКРИЯ ТАЯ НОВА ЛЮБОВ!
voda (Елица Ангелова)

2011-11-23T21:05:40+02:00

Това не е пътят, Цвети!
Една нова любов ти трябва...
veesii70 (Веселка Стойнева)

2011-11-22T23:08:51+02:00

Все по-лесно стихове ще пиша!
И в гласът на сърцето ще се вслушвам!
Душата ми не е уморена
и ще търся и моля за щастие!
Зная ! В светлината ще остана!
Ще изтрия моите съмнения!
И тогава ще надникнеш в мене!...и т.н

Смени гледната точка!Очаквам по-светъл стих! Поздрави!